Трогателна история! Майка от Монтанско плете мартеници и слага храна в бурканчета, за да може синът ѝ да ходи на рехабилитация /видео/
Майка плете мартеници, за да може детето ѝ да върви на рехабилитация. Може да ги видите всяка февруарска заран, хванати за ръце, да прекосяват пътя към центъра на монтанското село Спанчевци, споделя bTV.
Тя отива там, с цел да продава мартеници. Той е с нея, с цел да ѝ оказва помощ. Тя е Мими и прави това повече от тринайсет години поради него. Той е Ники и е на двайсет и две, само че е с детска церебрална парализа и има потребност от помощ, грижи и средства за рехабилитация.
Той има право на рехабилитация по клинична пътека, само че местата са лимитирани и чакането за ред е дълго.
„ За 11 март сме планували да отидем на платена рехабилитация, седем дни му е пътеката. Ще си заплатим процедури, спане, ястие. Не е задоволително, само че пък у дома идва рехабилитатор, на който заплащаме, с цел да прави разтривки. Има усъвършенстване от масажите. Дано повече хора закупят мартенички, с цел да съберем сумата и да си платим рехабилитацията “, споделя Мими Ангелова.
Ники приключва самостоятелно образование в профилирана паралелка по компютърни технологии и въпреки към момента да не може самичък да изкарва пари, не се усеща болен.
„ Все едно ми няма нищо, по този начин се усещам аз “, споделя Ники.
Мечтата му е да оздравее и за тръгне самичък.
В мрежата Ники намира другари, които го поддържат и окуражават. Един от тях стартира да му изпраща лечения, от които той се повлиява.
" Бях по-изнервен, в този момент към този момент съм една идейка по-спокоен, макар че болестта ми е такова, че моята нервна система е смутена. Обаче все пак моите другари знаят по какъв начин да ме накарат да се усещам добре и изобщо да не се дразня. Има хора, които вдъхват живец на други хора, че животът е в действителност доста прекрасен! Просто голямо благодаря на моите другари, че са до мен постоянно и че мога да разгадавам на тях. Да, не са доста, само че ги има “, споделя Ники Ангелов.
„ Това ни е фантазията - да може да проходи самичък, да се грижи за него си, да не е подвластен от никой “, добавя Мими.
Освен мартеници, Мими прави и продава храна в бурканчета – с чистите артикули от планината, измежду която живее.
„ Берем борови връхчета, вършим мед, сладко от горски теменужки вършим, мед от глухарчета, мед от акация, лютеници, туршии, сладка, сиропи “, споделя Мими.
Ако ги видите някоя февруарска заран там, към този момент знаете: Мими и Ники и продават мартеници за по левче, само че с цялата обич в сърцата им.
Тя отива там, с цел да продава мартеници. Той е с нея, с цел да ѝ оказва помощ. Тя е Мими и прави това повече от тринайсет години поради него. Той е Ники и е на двайсет и две, само че е с детска церебрална парализа и има потребност от помощ, грижи и средства за рехабилитация.
Той има право на рехабилитация по клинична пътека, само че местата са лимитирани и чакането за ред е дълго.
„ За 11 март сме планували да отидем на платена рехабилитация, седем дни му е пътеката. Ще си заплатим процедури, спане, ястие. Не е задоволително, само че пък у дома идва рехабилитатор, на който заплащаме, с цел да прави разтривки. Има усъвършенстване от масажите. Дано повече хора закупят мартенички, с цел да съберем сумата и да си платим рехабилитацията “, споделя Мими Ангелова.
Ники приключва самостоятелно образование в профилирана паралелка по компютърни технологии и въпреки към момента да не може самичък да изкарва пари, не се усеща болен.
„ Все едно ми няма нищо, по този начин се усещам аз “, споделя Ники.
Мечтата му е да оздравее и за тръгне самичък.
В мрежата Ники намира другари, които го поддържат и окуражават. Един от тях стартира да му изпраща лечения, от които той се повлиява.
" Бях по-изнервен, в този момент към този момент съм една идейка по-спокоен, макар че болестта ми е такова, че моята нервна система е смутена. Обаче все пак моите другари знаят по какъв начин да ме накарат да се усещам добре и изобщо да не се дразня. Има хора, които вдъхват живец на други хора, че животът е в действителност доста прекрасен! Просто голямо благодаря на моите другари, че са до мен постоянно и че мога да разгадавам на тях. Да, не са доста, само че ги има “, споделя Ники Ангелов.
„ Това ни е фантазията - да може да проходи самичък, да се грижи за него си, да не е подвластен от никой “, добавя Мими.
Освен мартеници, Мими прави и продава храна в бурканчета – с чистите артикули от планината, измежду която живее.
„ Берем борови връхчета, вършим мед, сладко от горски теменужки вършим, мед от глухарчета, мед от акация, лютеници, туршии, сладка, сиропи “, споделя Мими.
Ако ги видите някоя февруарска заран там, към този момент знаете: Мими и Ники и продават мартеници за по левче, само че с цялата обич в сърцата им.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ